A heart that beats with love so pure
Той продължи да крачи до нея, щастлив както никога. От време на време пръстите им случайно се докосваха и през тях прехвърчаше електрическа искра. За пръв път през този ден, за пръв път през целия му живот нямаше нужда да променя нищо.
  • - Ти срещу мен, Джени Даунам.
Не погледна към мен, преди да скочи; тръгна право напред и още преди да прониже повърхността на водата, аз вече бях на крака, минах по горещия мокър цимент до най-високата степен на трамплина. Стъпалата ми пареха, но още по-силно пламтеше вътре в мен наранената ми гордост.
И скочих.
В неговите очи имаше нещо различно и не бях сигурна какво точно. Повече дълбочина? Зачудих се какво ли вижда, когато ме погледне. Дали и той открива такава дълбочина в мен, или му се струвам повърхностна и…прозрачна?
Трудно е да спиш, когато знаеш, че си почти към края, нали? Сигурно човек не иска да изпусне нито миг от живота, дори тези мигове, които иначе ни се струват мрачни и незабележими.
- Ти и аз, по нищо не си приличаме!

- Пъзел не се реди с еднакви парченца.

И докато вървяхме, разпознах емоцията, изписана по лицата на някои от момичетата, които ни гледаха. Беше завист, чиста завист.